Main Contents
May 14, 2008
Компютърен хакер в Чили публикува в Интернет лични данни на около 6 милиона души, съобщи Би Би Си, позовавайки се на информация във вестник “Меркурио”.
Хакерът източил информацията от правителствени и военни сървъри и я публикувал на технологичен блог.
Публикувани са номера на лични карти, адреси, телефонни номера и други данни.
Хакерът оставил бележка, че целта му е да покаже колко е слабо нивото на защита на личните данни в Чили. Информацията бързо била свалена от блога, а случаят - докладван в полицията. БТА
Filed under: Новини |
Comments (2)
May 13, 2008
Режисьор:Робърт Лукетич
В ролите: Кевин Спейси, Лоурънс Фишбърн, Лиза Лапира, Джим Стъргес и др.
IMDB: Линк към IMDB
YouTube: Trailer
Държава: САЩ
Година: 2008
Времетраене: 123 минути
Резюме: Ако сте страстен комарджия и любител на истории от казиното, а сериала “Лас Вегас” не ви се струва достатъчно “картоиграчески”, можете да си наваксате с “21”. Базиран на действителна история, филмът на Робърт Лукетич разказва за група млади студенти, които постепенно, но сигурно се оказват въвлечени в ада на играта от един от най-брилянтните си преподаватели, Мики Роза (Кевин Спейси, който малко започва да се повтаря). Решен на всяка цена да впечатли ректора на Харвард, за където се нуждае от стипендия, Бен (Джим Стърджис, може би го помните от “През вселената”) не се спира пред нищо. След дългите часове, които прекарват около игралната маса, където Роза ги обучава на Блек Джек, новите “броячи” заминават за Лас Вегас, за да изпробват уменията си “на живо”. Редуването на скромния колежански живот с лукса в столицата на хазарта не се отразява добре на душевното им равновесие… “21” се радва на добър съспенс, който събужда интереса на зрителя и задържа вниманието му достатъчно дълго. Може и да не разбирате нищо от карти и от доста сложната система, която позволява на групата да спечели стотици хиляди долари, но персонажите са добре разработени и отношенията между тях – както по време на играта, така и в личен план - са в центъра на сюжета. Филмът смесва два типа истории: “комарджийски” и от типа, който разглежда отношенията учител – ученик. Без да достига до истинската хазартна страст “на живот и смърт”, когато сме увлечени да следим коя ще бъде следващата карта или как помръдва мускулчето на начие лице, “21” не задълбава и в моралната страна за личния пример и отговорността на учителя. В този смисъл филмът е лековат, но пък добре скицира последиците, които главозамайването от успеха предизвиква у Бен и приятелите му.
Скоро не бях гледал толкова приятно, разпускащо, леко, но все пак смислено филмче. Ако още не сте го гледали, НАПРАВЕТЕ ГО!!!
Filed under: Впечатления от деня |
Comments (0)
May 9, 2008
17 българи са задържани в Испания като част от мрежа за кражби и препродажба на скъпи луксозни автомобили. Българите са били част от организирана група, действала на територията на Мадрид, съобщават испанските агенции.
Според медии на Иберийския полуостров престъпната група е била една от най-добре организираните в Европа като колите са били с пренабити номера и след това продавани в Източна Европа и бившите съветски републики.
При операцията са задържани общо 22 души, освен българи има задържани и петима испанци. Според испанските информационни агенции българските авто-крадци са изнасяли крадени автомобили на стойност над 50 хиляди евро всяка. Печалбите на престъпната група са били в размер на няколко милиона евро.
Тази информация е доста малко със сравнение от това, което чух по едно радио предаване. Тези българи са едни от най-добрите в тази сфера. Естествено пак сме на първите места независимо дали е за добро или за лошо. Тези хора са се занимавали цели 12 години с това и наистина им се възхищавам на хитростта и организацията им. Ето два от многото варианти, които са имали за краденето на коли.
Човекът, който е направил това е пълен импровизатор за мен. Следял е една кола (и собственикът й естествено) достатъчно време, че да знае къде са възможните места на които може да се паркира. След като шофьорът влезнал в някакъв магазин, българинът завързал една кутийка от кока кола с конец за колата (някъде, където не се вижда). В момента, когато колата тръгва, кутийката почва да дрънчи и собственикът слиза да види какво се случва и докато се мота някъде зад колата, нашият човек се качва и изчезва 
Прибират превозното средство само на две преки растояние и 12 дни то прекарва там. С помощта на лазерна техника заличавали номерата и то по толкова добър начин, че самите полицаи признават, че е невъзможно да бъдат засечени.
Другият от начините бил с компютър. Човекът измислил програмата е от Варна. Този човек си е гений. Това не се купува от Microsoft - трябва сам да си го направиш.
Излиза въпросът “Като са толкова добри, как така са ги хванали всичките?” … Ами конкуренцията ги е натопила доста здраво. Даже, ако не се лъжа са ги “изпортили” точно от България. За това и в предаването споменаха, че съвсем скоро може да се очаква показно убийство на наша територия.
Това, което ще кажа сега може да ви се стори тъпо или американско, но според мен е вярното решение. Тези българи знаят прекалено много и са доста умни, за да бъдат захвърлени по някакви килии. По-добре да се намери начин да се използват техните знания. Това не са мутри, които не знаят колко е 5×5, но имат милиони. Това са хора, които са действали наистина професионално и много чисто. За това се иска да имаш опит и много умения. Може да не са ги използвали в правилна посока, но ги имат. Подобно нещо не би трябвало да се захвърля. Един от най-известните хакери в историята (Кевин Митник) след излизането си от затвора е създал организанията Defеnsive thinking, която сами можете да се досетите, че се е занимавала точно с обратното на неговите предишни изяви. И тука е същия принцип. Всичко това, което имат в главите тези хора е по-добре да се използва, отколкото да отиде на вятъра.
Filed under: Новини |
Comments (0)
May 6, 2008
Просто се задавих от смях на това клипче. Ако бях там щяха да ме нажулят доста с тая пръчка Тези японци продължават да ме изненадват с тяхната оригиналност 
Ето го и клипчето: http://vbox7.com/play:ae40bf57
Filed under: Fun |
Comments (0)
May 4, 2008
Това са снимки, които много ми харесаха и реших да ги споделя с вас…
Първа галерия:
Втора галерия:
Трета галерия:
Източник на снимките: http://www.smashingmagazine.com/
Източник на plugin: NextGen Gallery
Надявам се да са ви харесали 
Filed under: Фотография |
Comments (2)
May 4, 2008
„Един човек трябва да е обичал и да е бил обичан поне веднъж в живота си”… красиви думи, след които следват болезнени въпроси. Какво кара хората да предпочитат болката от любовта пред самотата, а други да се отказват от тръпката на любовта в името на самотата? Кога разбираме, че обичаме и как осъзнаваме, че е дошъл краят? Как намираме пътя след като паднем… и защо едни са готови да ходят по несигурните черни пътеки, натам, все назад, само и само да се върнат на стария път до някого, а други предпочитат да бягат сами по своите пътеки все напред…? Защо в крайна сметка всичко се свежда до противоположности – връзка-самота, любов-безразличие, щастие-болка… защо си задаваме най-важните въпроси само и единствено тогава, когато вече сме изгубили смисъла да открием отговорите…? Може би защото в живота човек се учи единствено от своите грешки и когато допусне грешка в своята най-искрена любов, то тогава той се обрича да открива отговорите сам… отговорите, които раждат „Теорията на самотата”.
За да осъзнаеш и изпиташ истинската болка от самотата, трябва да си изпитал щастието преди това. Тези, които не са обичали, са блажените слепци, които едва надушват съсипващия спомен, който прогнива в сърцето на разлюбения. Не казвам, че те не са тъжни, напротив – хиляди пъти бих предпочел да умра с болката на самотата, отколкото цял живот да не разбера каква сладост е истинската любов.
В началото всичко започва с плановете… планираш и си изграждаш очаквания… в тях се корени рецептата. Всяко очакване е нож с две остриета – от една страна това те привързва, настройва твоето мислене и се чувстваш все по-сигурен в отношенията си с човека до теб. Планираш живота си с човека до теб и така в една или друга степен се ангажираш… усещаш онази нужда точно той да бъде до теб… Другото острие на ножа е разочарованието. Всички онези мечти, които градиш, в един миг се сриват… и ако това те повлече надолу, нищо не може да те спаси. В тези моменти изпитваш самотата подсъзнателно, изгубил си Него или Нея вътре в себе си… луташ се в празнината на лъжливи надежди, а липсата на очаквания заличава трезвото ти виждане за бъдеще… животът ти се свежда до простичкото съществуване с твоя партньор от днес за утре и рано или късно самотата, от чисто подсъзнателна, става факт. И си задаваш въпросът: „Ама защо? А втори шанс…?”, а място за втори шанс има само за малцината, които са запазили пламъка в себе си… които не са спрели да мечтаят дори след като са видели как всичко, което са градили, рухва пред очите им с така баналното: „Съжалявам…”. Тази дума следва да бъде заличена от речника на влюбените… защото съдържа не само иронията на съжалението, но и болката от осъзнатата грешка и безнадеждност.
И в цялата тази история с плановете и очакванията трябва да се има нещо предвид… нещо, което човек осъзнава с годините – колкото по-млад си, толкова си по-склонен да планираш и да очакваш… остарееш ли, губиш желанието и способността си да се нагаждаш – няма надежди, защото няма цел. Връзките са рутина, жалка форма на подкрепа, която само подлепва треските от миналото. Ако човек не успее да асимилира любовта докато е млад, то той никога не би я открил след години… а дори и да я открие, тя ще бъде суха, без емоции… ще бъде съвпадение и напасване, едно така спокойно вмъкване в чужд свят, който е залинял от спокойствието и сигурността… няма пламък, няма страст, интрига и конфликт, а те са онзи морфин за любовта – опияняват и носят еуфорията, носят щастието и искреното желание за живот. Зрелостта е пагубна за истинската любов… човек може да я носи в себе си за цял живот само ако я запази от младините си… ако още тогава е открил своите цели и се е нагодил спрямо другия… наредил е пъзелът, макар и труден… но с една пълна и красива картина. С годините човек губи нещата, които би търсил в една любов. Самата дума „любов” придобива съвсем друг смисъл, тя означава: „някой, който да съществува до мен”, а не „някой, който да ми дава да вкуся сладостта на живота…”.
Самотата в своята същност е страх. Страх и слабост… и когато човек се стреми към самотата, той се крие в своя страх, прикрива безсилието си. В отношенията никога няма сигурност – никога не можеш да си сигурен, че даден човек ще е до теб за цял живот… абсурдно е! Може да си така сигурен в него, че рискът да го изгубиш да не си заслужава дори и вниманието, но винаги има риск… а страхът от поемане на рискове, той е белязан от отчаянието… те винаги водят човек към взимането на най-лесното решение! Да избереш самотата е лесен избор, но да живееш с нея… това е истинската болка… и там, затворен сам, когато няма споделяне, когато няма кой да ти обърне внимание, когато заспиваш изпотен, защото никой няма да мисли за теб в съня си… там можеш да откриеш спасение само в спомените… в едно прикрито желание да си върнеш стария живот… да се затвориш в „оковите” на любовта, защото там, макар и ограничен, ти знаеш, че на някой му пука… че някой го е грижа в този момент за теб. Страхът от загубата, страхът от обвързаността и зависимостта са частица от любовта – те правят това чувство така специално, те му придават онзи трепет, който свива стомахът ти, който убива глада, задушава те и краде съня ти. Ако не си готов да го понесеш, не си готов да обичаш… но тогава следва да се примириш със самотата, защото никой никога не би те предпазил от страховете ти… Слабостта е в това да се поддадеш на волята на чистото си съзнание, без да послушаш сърцето… защото сърцето обича риска… макар и той да го убива, сърцето живее само когато бие силно и горещо… остане ли тихо и спокойно в сигурността и безгрижието на безсмислието на самотата… то започва да умира… изпитва тихата болка на безразличието… не ражда мечти… няма надежди… единственото, което го крепи е животът… празен и самотен.
Самотата изправя неизбежно човек пред избора: новото или старото. Дали миналото ще си остане минало, дали ще избледнее като жалък спомен от живота или ще се опиташ да се върнеш към него… към старата любов. Най-често в този момент си задаваме въпроси като: „Какво имах в старата любов? Какво ми липсваше, какво не открих в нея, какво бих искал да получа от една нова връзка… и какво тази нова връзка най-вероятно няма да ми даде, което аз съм имал в човека преди него?”. Щастието е ключово при този избор, а то от своя страна зависи от справедливостта, от баланса в една връзка… от това какво си дал и какво си получил… доколко си бил удовлетворен, доколко противоположностите са били наравно с онези мигове, когато си знаел, че ще бъдеш разбран… дали независимо, че Той или Тя са били така чужди за теб, сякаш твоят любим е от друг свят, така непознат за теб, дали тогава ще те прегърне и в обятията си ще ти даде сигурност и спокойствие. И може би чак когато човек изпита болката, когато остане сам, а след самотата опита да тръгне в нова посока, към нов партньор, защото е изживял някаква странна илюзия за миг с него, чак тогава си дава сметка… че не новото и съвършеното е стойностно, не това, за което сме готови да жертваме всичко, и минало, и бъдеще, сякаш любовта е игра на тото, а това, което ни изгражда убежище… любовта, макар да споменах, че е емоция, носеща всеки ден нещо ново в себе си, тя е отговорността и привилегията да даваш сигурност и да я получаваш… да вярваш в човека срещу теб, да знаеш, че той би жертвал живота си за теб, че ще може да ти даде всичко, от което ще имаш нужда… че ще бъде теб, ще бъде частица от твоя свят, не за да я руши, не за да се настани там и да ти изземе свободата и личното пространство, а за да те крепи във всяка една стъпка! И през всичкото това време ще те кара да се усмихваш, да се смееш, ще те изненадва, ще те кара да се чувстваш желан, харесван и красив, ще те държи на нокти с онзи гъдел от тръпката, че не знаеш какво ти е подготвил твоят любим човек за утре… не знаеш какво ще се случи, къде ще сте, но знаеш, че ще бъде там с теб, защото го желае и защото те обича… ще го направи за теб не за да доказва на някого нещо, не за да бъде различен, за да получи в замяна нещо или защото е свикнал да го прави за теб… ще го направи, защото го иска и защото за него това ще е най-ценното.
А когато останеш сам разбираш, че тези неща… тях не можеш да имаш в самотата… в самотата няма да имаш семейство и деца. В една връзка, в една истинска любов, щастието е като при играта на Белот – дори да си с лоши карти си готов да играеш, защото не играеш сам, защото имаш партньор, а крайният резултат е сборът от вашата съвместна игра… не от неговите карти само, или от твоите… а от отбора, от връзката. И в опита си да откриеш този партньор, задавайки си същите онези въпроси, там – горе, осмисляйки отговорите в логиката на всичко казано… тогава „Теорията на самотата” придобива смисъл… тогава виждаш пътя, разбираш накъде да вървиш… знаеш дали да се върнеш назад, макар и по свлечен вече, черен и каменист път, където ще се бориш да си върнеш нещата, които не си дооценил или пък ще поемеш по някой нов, красив на пръв поглед, но никак несигурен път към някого… ще падаш… ще се свличаш отново, но никога повече няма да пожелаеш самотата. Ще предпочиташ битката, ще предпочиташ болката в любовта…
Защото в крайна сметка „Един човек трябва да е обичал и да е бил обичан поне веднъж в живота си”… и ако го изгуби, не бива да лежи в самотата, не бива да жертва усилията си в опити да открие нова, по-красива любов, а да помисли по „теорията на самотата”, да открие отговорите на въпросите, с които заспива през първата истински самотна нощ от своя живот…
Източник: http://www.mrunkam.com/blog/samota/
Filed under: Мисли |
Comments (0)
May 4, 2008
Случвало ли ви се е да имате крещяща потребност да си поговорите с някой, а да няма никой? Или да останете сами в къщи на някой празник? А, може би сте се намирали в голяма църква и въпреки това сте се чувствали сам? Ако бъдем честни пред себе си, всеки от нас се е сблъсквал поне веднъж със самотата. Какво е самотата? Едно от най-мъчителните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимоотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме мрачни, навъсени, тъжни, нерадостни – да гледаме на живота песимистично. Самотата ни ограбва и може да ни доведе до редица негативни действия и мисли. Според едно психологическо изследване, най-самотните хора са възрастните. Оставете един стар мъж да живее сам и постепенно ще забележите как той спира да си подстригва косата и да се бръсне. Оставете една жена сама и постепенно тя ще престане да се грижи да изглежда добре. И всичко това в резултат на самотата – вакуум и празнота вътре във вас, която чака да бъде запълнена с нещо, някой.
Какво ни кара да се чувстваме самотни?
На първо място – страх. Страхът да се срещаме и общуваме с други хора, най-малкото ни прави необщителни и хладни към тях. Страхът е свързан с минали преживявания на отхвърляне, в които се засилва опасението, че никой не те харесва, никой не го е грижа за теб, никой не ти казва, че ти си ценен, че си му нужен. И това е една от лъжите на дявола, защото винаги има някой, който е загрижен за теб. Апостол Павел пише на Тимотей във Второто си послание към Тимотей 1:4 “…и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.” Страхът от провал може да ни изолира от другите. Понеже веднъж не си успял, то следващият път ще си по-предпазлив, дори ще се откажеш. Но, истината е, че всеки в някой момент се проваля, затова не трябва да се страхуваме от провали, а след като сме паднали, да се изправим и да продължим да опитваме докато успеем. В Исаия 42:3 се казва : “Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси.” Прегрешение (грях) може да доведе до чувство на вина или срам, а това кара човек да се крие, да се изолира. Когато Адам и Ева съгрешиха, те се срамуваха вече от голотата си и се скриха зад смокиновите листа. Грехът пречи на общуването, грехът ни отделя от Бог и е предпоставка за отчуждението и самотата ни.
Отчуждението и студенината между индивидите е в надпревара с техниката и високите технологии днес. Динамиката на епохата налага да сме по-мъдри в сърдечните ни приятелства, по–трезви в разпределянето на нашите сили за живот. Ние ще изоставаме, ако не сме по-бързи в реакциите, но и по-точни в преценките, по-щедри в общуването с околните, но и по-взискателни в избора на близките. Човекът е роден, за да общува. Целият му живот е непрекъснато изучаване и обвързване с другите. Той расте, защото се опознава чрез тях. Той се обогатява, защото те му помагат да се погледне отстрани и да придобие пълна представа за липсващото в цялостната му изява. Той стига до точната преценка, защото сравнява и съединява собствените си с техните наблюдения върху същността му. Накрая той черпи храна от тяхната сила, докато им се раздава. Но, тази, колкото лична, толкова и обществена определеност на поведението далеч не означава разпиляване на човешките възможности в хаоса на безконтролни и напълно безкритични контакти с всякакви хора. В края на краищата днешният човек е колкото общителен, толкова и майстор на добрия избор. Той предпочита да има малко, но истински приятели, отколкото да се похабява в безплодни взаимоотношения с многобройни познати. Но тази растяща необходимост от хармония между чувствата и разума няма нищо общо с буздушието на отчуждението.
Несъмнено самотата на различните хора е различна. Тук аз ще се спра на един вид специфична самота - човек, който страда, защото няма кой да го обича. Неговата болка става по-остра и по-постоянна особено ако той е подчертано емоционален, и душата му жадува да се раздава и да получава топлина в работата, в приятелството, в любовта, в семейството. Известно е най-тежкото последствие от самотата. То идва от липсата на всеотдаен партньор за споделяне на радостта, но и за здрава опора в критични моменти – болести, преумора, депресии, обиди, разочарования, служебни и тясно професионални сблъсъци. Затова логичен би бил въпросът, как да се помогне на такъв човек, какъв съвет би приел?
Тук искам да направя и едно разграничение между самотност и това да си сам. Самотата е негативна емоция, докато да избереш да бъдеш сам е по-скоро състояние породено от личните предпочитания. Понякога ние се уединяваме за молитва, или оставаме концентрирани върху дадена дейност, за да я завършим; често демонстрираме индивидуалистични наклоности. Да бъдеш сам определя личната неповторима парадигма на жизненото дело на всеки индивид, в което никой друг не може да го замести. Аз и само аз участвам в интимния си свят, в творческите си изяви, в участието си в тялото Христово – това е единствено и неповторимо мое дело. Ние сме уникални и неповторими, и като такива може да изградим качествени взаимоотношения на първо място – с Бог и като допълнение - с другите – за да победим самотата в живота си!
Filed under: Мисли |
Comments (0)
May 2, 2008
Обяснението идва от Китай.
Палецът символизира родителите
показалецът - братя / сестри
средният пръст си ти самият
безименният е партньорът ти
малкият пръст са децата ти
За да разбереш защо халката се носи на безименния пръст, направи следното:
отвори дланите си, една срещу друга. Пречупи средните си пръсти и ги постави един до друг (като на картинката), след което допри върховете на останалите си пръсти.
Сега се опитай да разделиш палците си (родители). Ще се отворят, защото няма да прекараш целия си живот с родителите си, трябва да ги напуснеш рано или късно.
Събери отново палците и се опитай да разделиш показалците си (братя/сестри): те също ще се отворят, защото братята и сестрите ти ще имат собствени семейства и отделен от твоя живот.
Събери показалците и раздели малките си пръсти (деца): и те ще се отворят, защото и твоите деца един ден ще се оженят и няма да са при теб.
Накрая събери малките си пръсти и се опитай да разделиш безименните (партньор): ще се изненадаш да установиш, че не можеш… Защото съпруг и съпруга трябва да останат заедно, в добро и зло.
Filed under: Fun |
Comments (0)
May 2, 2008
За пръв път жените официално заемат водеща позиция като потребители на Интернет. В същото време сърфистите с посребрени коси са се увеличили дотолкова, че хората над 65 години прекарват повече време онлайн от която и да е друга възрастова група.
Тези данни са взети от официалната статистика на британския вестник Guardian. Тя преобръща традиционните представи за потребителите на Интернет.
Ясно е, че никога преди хората не са прекарвали повече време онлайн и с мобилен телефон в ръка.
Не е новост, че бъдещето е в Интернет и използването на Мрежата все повече ще се увеличава. Новостта е, че собствениците на сайтове трябва да имат предвид тези нови потребители.
Мрежата явно се феминизира. През 90-те мъжете водеха убедително, но тази година жените за пръв път изпреварват мъжете по време, прекарано онлайн. Става дума за възрастовата група от 25 до 49 години.
Част от промяната се дължи на факта, че в Интернет има все повече съдържание, съответстващо на младите, еманципирани жени. Дамите в тази възрастова категория прекарват относително повече часове у дома и имат повече време за Интернет.
Тийнейджърките също увеличават присъствието си в Мрежата. Това се дължи на многото нови сайтове, предназначени специално за млади момичета. Не е изненада, че любими на девойките са социалните мрежи, където те могат да продължат да си бърборят много след края на учебния ден.
Хората на възраст над 55 години слушат повече радио, отколкото същата възрастова група преди пет години.
Поразителното обаче е, че третата възраст настъпва към Мрежата. При 65-годишните всеки шести редовно търси разни неща в Интернет. Но най- вече новини и локална информация.
Както при мобилните телефони, така и в Интернет пенсионерите пристигат със забавяне. Но щом влязат веднъж, те се ползват от заслужената си почивка и прекарват в Нета повече от всички други възрастови групи. Така тийнейджърът отделя 25 часа за Интернет, а пенсионерът – цели 42!
Промяната на аудиторията ще доведе и до промяна в съдържанието, което през годините досега бе изградено с оглед на млади потребители и то от мъжки пол.
Тази информация е много важна за бизнеса. Защото оттук насетне всеки сериозен предприемач, който има някакъв бизнес в Мрежата, трябва да се съобразява на всяка цена с новите посетители на Интернет. Повече от ясно е, че бавно, но сигурно се е сформирала една напълно нова таргет- група…
Filed under: Новини |
Comments (0)
May 2, 2008
Със сигурност всички сте чували за компютърно охлаждане работещо с вода, но фланелка с водно охлаждане не е ли просто синоним за мокра фланелка?
Очевидно не е и Cool Shirt много убедително ни доказва това. По тази модна блузка може да циркулира вода с различна температура и то без да ви намокри.
Може да решите, че ви е много топло и да я включите към водното охлаждане на автомобила ви и ще може да ви държи в хладно настроение поне за три часа. Дрешката е перфектна за тези, които шофират редовно из пустинята например.
Filed under: Новини |
Comments (3)